Годните бомбоубежища в цяла България събират едва 70 180 души
243 годни за обитаване скривалища има в България. Те могат да бъдат употребявани при положение на бомбена или радиационна офанзива, но ще поберат единствено 70 180 души.
Прочетете още
30 от пространствата (с потенциал 11 303 души) могат да бъдат употребявани незабавно при потребност, а останалите са в приемливо положение и могат да се приведат в подготвеност до седмица, оповестяват от " 24 часа ".
Това излиза наяве от отговор на вътрешния министър Даниел Митов на парламентарен въпрос на депутатката от ПП-ДБ Елисавета Белобрадова. Във връзка с възходящите геополитически опасности и динамична интернационална среда тя желае да знае в каква степен страната е подготвена да обезпечи отбрана на популацията при положение на спешна обстановка.
В страната има още 200 бомбоубежища, само че те попадат в трета категория - т.е. са в неприятно техническо състояние и привеждането им в подготвеност може да стане единствено след ремонт. А други 163 пространства са напряко неизползваеми и за възобновяване им ще е необходим забележителен финансов запас.
В скривалищата от трета и четвърта категория по принцип могат да се съберат още 95 021 души
Отговорността за техническото положение и готовността за потребление на всяко от бомбоубежищата е за сметка на ведомствата, на които са предоставени за ръководство, на кметствата или на притежателите им, гласи наредбата за груповите средства за отбрана.
Контролът се реализира два пъти в годината от Главна дирекция “Пожарна сигурност и отбрана на популацията ” (ГДПБЗН).
В отговора си до депутатката Белобрадова министър Митов прецизира, че в цитираните от него данни за бомбоубежищата не е включен потенциалът, който обезпечават метрото, подземните гаражи на молове и други публични или индустриални здания, гаражи, тунели, подлези и други сходни пространства.
През март 2022 година, малко след началото на войната в Украйна, ГДПБЗН разгласява за първи път лист на бомбоубежищата в България, които са годни за обитаване. През октомври предходната година описът бе обновен и в него са 289 обекта.
От регистъра обаче излиза наяве, че най-малко в 6 регионални града няма нито едно укритие - Благоевград, Кърджали, Кюстендил, Монтана, Търговище и Хасково. В Шумен и Стара Загора пък има единствено по едно. В София има такива на 52 места, които са годни за обитаване. От тях обаче единствено в 18 може да се скрие човек незабавно, за останалите е нужна седмица, с цел да бъдат готови.
От първа категория са да вземем за пример скривалищата в подлеза на Централна гара, във Физическия факултет на СУ, в “ТЕЦ - София Изток ”, в Министерството на финансите и др. Освен в детски градини и учебни заведения, в столицата бомбоубежища има и в ЦУМ, Българска телеграфна агенция, операта и на други места.
Интересното е, че на второ място по брой на противорадиационни укрития, годни за потребление, е област Разград с 37 броя (през 2022 година са били 41). Част от тях са в Кубрат и Исперих. Повечето скривалища в региона са в подземията на детски градини, учебни заведения и даже училищен общежития.
След това е Смолянско с 31 пространства. 25 са в Сливенско, като прави усещане, че в регионалния град има обособени значително на брой скривалища на съответни адреси, очевидно в жилищни здания, а противорадиационните укрития са в учебни заведения. В Пловдивско пък скривалищата са намалели съвсем на половина - към този момент са 16 при 31 през 2022 г.
Прочетете още
30 от пространствата (с потенциал 11 303 души) могат да бъдат употребявани незабавно при потребност, а останалите са в приемливо положение и могат да се приведат в подготвеност до седмица, оповестяват от " 24 часа ".
Това излиза наяве от отговор на вътрешния министър Даниел Митов на парламентарен въпрос на депутатката от ПП-ДБ Елисавета Белобрадова. Във връзка с възходящите геополитически опасности и динамична интернационална среда тя желае да знае в каква степен страната е подготвена да обезпечи отбрана на популацията при положение на спешна обстановка.
В страната има още 200 бомбоубежища, само че те попадат в трета категория - т.е. са в неприятно техническо състояние и привеждането им в подготвеност може да стане единствено след ремонт. А други 163 пространства са напряко неизползваеми и за възобновяване им ще е необходим забележителен финансов запас.
В скривалищата от трета и четвърта категория по принцип могат да се съберат още 95 021 души
Отговорността за техническото положение и готовността за потребление на всяко от бомбоубежищата е за сметка на ведомствата, на които са предоставени за ръководство, на кметствата или на притежателите им, гласи наредбата за груповите средства за отбрана.
Контролът се реализира два пъти в годината от Главна дирекция “Пожарна сигурност и отбрана на популацията ” (ГДПБЗН).
В отговора си до депутатката Белобрадова министър Митов прецизира, че в цитираните от него данни за бомбоубежищата не е включен потенциалът, който обезпечават метрото, подземните гаражи на молове и други публични или индустриални здания, гаражи, тунели, подлези и други сходни пространства.
През март 2022 година, малко след началото на войната в Украйна, ГДПБЗН разгласява за първи път лист на бомбоубежищата в България, които са годни за обитаване. През октомври предходната година описът бе обновен и в него са 289 обекта.
От регистъра обаче излиза наяве, че най-малко в 6 регионални града няма нито едно укритие - Благоевград, Кърджали, Кюстендил, Монтана, Търговище и Хасково. В Шумен и Стара Загора пък има единствено по едно. В София има такива на 52 места, които са годни за обитаване. От тях обаче единствено в 18 може да се скрие човек незабавно, за останалите е нужна седмица, с цел да бъдат готови.
От първа категория са да вземем за пример скривалищата в подлеза на Централна гара, във Физическия факултет на СУ, в “ТЕЦ - София Изток ”, в Министерството на финансите и др. Освен в детски градини и учебни заведения, в столицата бомбоубежища има и в ЦУМ, Българска телеграфна агенция, операта и на други места.
Интересното е, че на второ място по брой на противорадиационни укрития, годни за потребление, е област Разград с 37 броя (през 2022 година са били 41). Част от тях са в Кубрат и Исперих. Повечето скривалища в региона са в подземията на детски градини, учебни заведения и даже училищен общежития.
След това е Смолянско с 31 пространства. 25 са в Сливенско, като прави усещане, че в регионалния град има обособени значително на брой скривалища на съответни адреси, очевидно в жилищни здания, а противорадиационните укрития са в учебни заведения. В Пловдивско пък скривалищата са намалели съвсем на половина - към този момент са 16 при 31 през 2022 г.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ